Електроник — момчето от куфара
- Автор: Велтистов Евгений Серафимович
- Серия: Приключенията на Електроник #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Електроник — момчето от куфара». Краткое содержание книги:
Тюленът се спря, грациозно изви шия и подхвърли топката на Електроник. Електроник я улови ловко и я хвърля обратно, като плесна при това с длани. Така играха те, докато не предизвикаха аплодисменти. Черният жонгльор легна на стълбището и заудря с перки. После взе с носа си топката и се върна при дресьора.
Номерът продължаваше и Сергей не знаеше накъде да гледа. Той махаше с ръка, правеше знаци на приятеля си, гледаше косо към манежа. А там за някаква си минута пак всичко се измени. Разцъфнали дървета, полянки, големи сиво-червени камъни, сини вирове… Ходят дългокраки чапли, весело играят маймуни с къси гащета, пасе на полянката рогата антилопа.
А чудатият Антон Антонов пак спи. Чаплите прекрачват спящия, почукват го леко с острите си човки. Маймуните му свалиха обувните и извадиха от джоба му устна хармонична, измъкнаха под главата му шапката. Антилопата меланхолично дъвче вратовръзката му.
Скочи Антон Антонов, спусна се да си вземе нещата. А маймуните с обувките, шапката и хармоничката се метнаха на гърба на антилопата, хванаха се за рогата и дим да ги няма… Антилопата скача по кръга, Антон Антонов се препъва в камъните, прескача през вира и не може да догони крадците. А на всичко отгоре взеха, че излязоха от водата и крокодили. Размърдаха се, повдигнаха се „камъните“: пътят на човека препречиха хипопотамите — единият тъмносив, другият розов. Разтвориха огромните си червени уста като пещери с острите бивни, сякаш искат да кажат: „ха де, смелчако, влез де…“
И разбира се, на клетия чудак Антон Антонов помогна не някой друг, а момчето от десетия ред. Чу се рязко подсвирване. Маймуните скочиха от антилопата и хукнаха към партера. А хипопотамите от учудване затвориха шумно устата си.
Маймуните седнаха на стъпалата и с издадени напред устни отчаяно жестикулираха и замърмориха: „Ух, ух, угу“.
— Угу, ух, угу… заука в отговор Електроник и завърши неразбираемата си реч с един рязък вик: — „Ак!“
Крадците хвърлиха награбеното и в паника хукнаха към арената. Сергей се скъса да се смее! Той едва не падна от стола. А Електроник каза на Антон Антонов:
— Ето нещата ви. — И се обърна към седналите пред него: — Подайте му ги, моля.
Циркът закънтя от викове, екнаха ръкопляскания. От втория балкон летеше звънлив момчешки глас: „Ура! За най-добрия в света дресьор — ура!“
Антон Антонов почака да утихне шумът и се обърна от манежа:
— Серьожа, да не би да си вълшебник? Ти знаеш езика на дивите животни?
— Не — отговори Електроник при всеобщо внимание. — Не съм вълшебник. Просто изучавах сигналите на животните и разшифровах някои кодове.
— Повикай хипопотама! — помоли някой от публиката.
— Не зная кода на хипопотамите — рече момчето.
Всички кой знае защо се засмяха.
А Антон Антонов реши да продължи номера и весело извика:
— Ще се опитам да се справя с него!
Той смъкна смешния си костюм, дръпна бутафорния си дълъг нос и се оказа по лъскаво трико — висок, мускулест, ловък. Оркестърът гръмна и антилопата затича по кръга, като прескачаше хипопотамите. Чаплите се завъртяха в танц. Маймуните се качиха на въртележката. На зъбатите крокодили бяха сложили намордници. И хипопотамите закрачиха в такт, високо вдигаха крака и поглеждаха под вежди с малките си очички. После Антон Антонов им подаваше салата с грамадна вилица, безстрашно пъхаше глава в разтворените им уста и накрая се запремята във въздуха върху гърбовете на бягащите великани.
Под бодрите звуци на фанфарите избягаха от арената антилопата, шимпанзето, чаплите, премина в тръст розовият хипопотам. А сивият хипопотам упорствуваше и не искаше да си отиде. Той наближи до преградата и почна да отваря и да затваря уста, сякаш се прозяваше.
— Петя иска да спи — обясни дресьорът и помоли хипопотама: — Петя, не задържай зрителите. И те са уморени. Да вървим!
— Нека си спи — предложи от място Електроник.
Но хипопотамът не лягаше и не излизаше, колкото и да го уговаряше стопанинът. Той все се прозяваше и прозяваше. Тогава Електроник стана и тръгна към манежа. Той храбро се доближи до сивия шишко, наведе се и взе от пода малка пръчка.
— Сега Петя ще спи — каза Електроник и скришом хлъзна пръчката по корема на хипопотама.
Петя послушно легна.
— Видях все пак… — пошепна Антонов на Електроник. — Хитрец!…
Момчето потупа хипопотама по хълбока и той стана.
— Сега се поклони — заповяда Електроник.
И пак само дресьорът забеляза, че тънката пръчка погъделичка щръкналото ухо. Така правеше през време на представлението и самият Антонов.
Петя закима и тръгна заднишком. Антон Антонов скочи на гърба му и замаха с ръка. Така под аплодисментите на зрителите те се скриха зад кулисите.